12 jun 2008, 0:33

Погледни

  Poesía
922 0 16

 

Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...

Пред теб разстилат се полята -
с покълналите нови семена.
Едно от тях си ти – душата ти -
стаило в себе твоята тъга...

Наоколо навсякъде поглеждаш -
във всекиго по малко се откриваш.
Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
там... истинският ТИ ли ще се видиш?!



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...и дано се познае !
  • чудесно е!много истинско!Поздравления!
  • Поздрав,харесах!
  • И аз не зная...
    Благодаря ви!
  • "...във всекиго по малко се откриваш.
    Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
    там... истинският ТИ ли ще се видиш?!"
    -----
    От толкова откриване си станал повече
    и взреш ли се, ще видиш всеки -
    ТИ, който и да си,
    те вече са у тебе ТИ,
    и са дотолкова от истинските,
    колкото и ТИ...

    Поздрави, приятелчице! Прегръдки - също и по колкото...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...