12 июн. 2008 г., 00:33

Погледни

Поэзия

921 0 16

Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...

Пред теб разстилат се полята -
с покълналите нови семена.
Едно от тях си ти – душата ти -
стаило в себе твоята тъга...

Наоколо навсякъде поглеждаш -
във всекиго по малко се откриваш.
Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
там... истинският ТИ ли ще се видиш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

...и дано се познае !

2009-09-11T00:27:59+03:00
pepilota (Петя Димитрова)

чудесно е!много истинско!Поздравления!

2008-06-18T22:57:39+03:00
ilie (Илияна Илиева)

Поздрав,харесах!

2008-06-14T01:16:09+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

И аз не зная...
Благодаря ви!

2008-06-13T15:04:22+03:00
inaMay (Калина Костова)

"...във всекиго по малко се откриваш.
Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
там... истинският ТИ ли ще се видиш?!"
-----
От толкова откриване си станал повече
и взреш ли се, ще видиш всеки -
ТИ, който и да си,
те вече са у тебе ТИ,
и са дотолкова от истинските,
колкото и ТИ...

Поздрави, приятелчице! Прегръдки - също и по колкото...

2008-06-13T11:26:11+03:00