Погледни ме, виж лицето ми за миг.
Погледни в очите ми красиви.
Чуваш ли в душата вик,
или само стонове фалшиви.
Погледни ме, виж ръцете ми сега.
Бели, трепетни и свити.
Скрили в себе си мъгла
от поривите вечно скрити.
Погледни ме, виж сърцето в мен,
което беше твое само...
Но идва вече есенният ден
и заглушава звуците на моето пиано.