Погледни... Небето сякаш е оловно,
толкова е тежко, изсмуква очите мои!
В орбитите - кръв, черна, отровна,
има нещо древно, дух несвойствен.
Погледни... Небето сякаш ни поглъща,
така наситено и живо, пулсира някак то!
Пред мене тази сутрин, чисто се разгърна,
спрях парализиран, без да знам и аз защо.
Погледни... Небето бавно ни изсмуква,
нагоре, нагоре, нагоре, плътта ми се отдръпва,
с пукот влажен, път да стори, да, пролука,
на нещо вътре, a Чернотата в мен потръпва. ...