Погледни се...

krasimirest (Красимир Тодоров)
50 36

8 mar 2014, 11:43

Poesía » Filosófica

686 0 2

Погледни се...

Защо бе, хора, толкова сте бедни?

Бедни и на щастие, и на любов.

Любовта не се дарява с лицемерие,

лицемерието е просто празен зов!

И животът бърза, бързо отминава,

ще отминеме със него, аз и ти!

Но ти винаги ще си изпълнен с омраза,

а омразата ще ти подари море, сълзи.

И ще кажа аз, че щастливо съм живял

живот, изпълнен от хармония със безразличие,

безразличен съм, защото съм се смял,

смял съм се, защото съм различен...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krasimirest (Красимир Тодоров)

2014-03-15T20:11:04+02:00

Благодаря ти много!!!
kasius (Бостан Бостанджиев)

2014-03-09T04:22:24+02:00

Дядо ми навремето ме наричаше Краси Защото. Защото винаги, независимо дали ми четеше приказка или ме учеше да изправям пирони с чук, след хилядите му обяснения, все завършвах разговора с неполучен отговор на поредното си: "Защо бе, дядо?" След време първите ми стихове също бяха изпълнени с много "защота". Хванах се за първи път, че остарявам, когато усетих, че започнах да пиша стихове без въпроси и още по-лошото - без отговори... В един момент разбираш, че много неща в живота са необясними и да задаваш въпроси, на които няма да получиш отговор, е глас в пустиня и излишно похабяване на енергия. Защо ли ти мътя главата? Стихото е добро, но не се подлъгвай с тезата, че си различен - всичко ново и различно, е просто добре забравеното и отминало си старо! Светът не започва от нас и няма да свърши с нас, той просто в един момент продължава без нас. Радвай се докато си в "играта"!