krasimirest (Красимир Тодоров)
50 36
8 мар. 2014 г., 11:43

Погледни се... 

  Поэзия » Философская
680 0 2

Погледни се...

 

Защо бе, хора, толкова сте бедни?

Бедни и на щастие, и на любов.

Любовта не се дарява с лицемерие,

лицемерието е просто празен зов!

 

И животът бърза, бързо отминава,

ще отминеме със него, аз и ти!

Но ти винаги ще си изпълнен с омраза,

а омразата ще ти подари море, сълзи.

 

И ще кажа аз, че щастливо съм живял

живот, изпълнен от хармония със безразличие,

безразличен съм, защото съм се смял,

смял съм се, защото съм различен...

© Красимир Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти много!!!
  • Дядо ми навремето ме наричаше Краси Защото. Защото винаги, независимо дали ми четеше приказка или ме учеше да изправям пирони с чук, след хилядите му обяснения, все завършвах разговора с неполучен отговор на поредното си: "Защо бе, дядо?" След време първите ми стихове също бяха изпълнени с много "защота". Хванах се за първи път, че остарявам, когато усетих, че започнах да пиша стихове без въпроси и още по-лошото - без отговори... В един момент разбираш, че много неща в живота са необясними и да задаваш въпроси, на които няма да получиш отговор, е глас в пустиня и излишно похабяване на енергия. Защо ли ти мътя главата? Стихото е добро, но не се подлъгвай с тезата, че си различен - всичко ново и различно, е просто добре забравеното и отминало си старо! Светът не започва от нас и няма да свърши с нас, той просто в един момент продължава без нас. Радвай се докато си в "играта"!
Предложения
: ??:??