8 мар. 2014 г., 11:43

Погледни се...

1.1K 0 2

Погледни се...

 

Защо бе, хора, толкова сте бедни?

Бедни и на щастие, и на любов.

Любовта не се дарява с лицемерие,

лицемерието е просто празен зов!

 

И животът бърза, бързо отминава,

ще отминеме със него, аз и ти!

Но ти винаги ще си изпълнен с омраза,

а омразата ще ти подари море, сълзи.

 

И ще кажа аз, че щастливо съм живял

живот, изпълнен от хармония със безразличие,

безразличен съм, защото съм се смял,

смял съм се, защото съм различен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много!!!
  • Дядо ми навремето ме наричаше Краси Защото. Защото винаги, независимо дали ми четеше приказка или ме учеше да изправям пирони с чук, след хилядите му обяснения, все завършвах разговора с неполучен отговор на поредното си: "Защо бе, дядо?" След време първите ми стихове също бяха изпълнени с много "защота". Хванах се за първи път, че остарявам, когато усетих, че започнах да пиша стихове без въпроси и още по-лошото - без отговори... В един момент разбираш, че много неща в живота са необясними и да задаваш въпроси, на които няма да получиш отговор, е глас в пустиня и излишно похабяване на енергия. Защо ли ти мътя главата? Стихото е добро, но не се подлъгвай с тезата, че си различен - всичко ново и различно, е просто добре забравеното и отминало си старо! Светът не започва от нас и няма да свърши с нас, той просто в един момент продължава без нас. Радвай се докато си в "играта"!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...