8.03.2014 г., 11:43

Погледни се...

1.1K 0 2

Погледни се...

 

Защо бе, хора, толкова сте бедни?

Бедни и на щастие, и на любов.

Любовта не се дарява с лицемерие,

лицемерието е просто празен зов!

 

И животът бърза, бързо отминава,

ще отминеме със него, аз и ти!

Но ти винаги ще си изпълнен с омраза,

а омразата ще ти подари море, сълзи.

 

И ще кажа аз, че щастливо съм живял

живот, изпълнен от хармония със безразличие,

безразличен съм, защото съм се смял,

смял съм се, защото съм различен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много!!!
  • Дядо ми навремето ме наричаше Краси Защото. Защото винаги, независимо дали ми четеше приказка или ме учеше да изправям пирони с чук, след хилядите му обяснения, все завършвах разговора с неполучен отговор на поредното си: "Защо бе, дядо?" След време първите ми стихове също бяха изпълнени с много "защота". Хванах се за първи път, че остарявам, когато усетих, че започнах да пиша стихове без въпроси и още по-лошото - без отговори... В един момент разбираш, че много неща в живота са необясними и да задаваш въпроси, на които няма да получиш отговор, е глас в пустиня и излишно похабяване на енергия. Защо ли ти мътя главата? Стихото е добро, но не се подлъгвай с тезата, че си различен - всичко ново и различно, е просто добре забравеното и отминало си старо! Светът не започва от нас и няма да свърши с нас, той просто в един момент продължава без нас. Радвай се докато си в "играта"!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...