4 jul 2023, 7:41

Погледът

525 0 0
Погледът

 

Погледът е виждане сегашно.

Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.

(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.

Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)

Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път.

 

По него да се тръгне трябва.

Не вярвай толкоз много на плана на ума предишен.

 

Слънцето, луната ил, нов за тебе път чертаят.

По него ти тръгни.

Отстрани на пътя този, планът предишен оставѝ.

Погледът когато ум ти стане, когато на него да вярваш започнеш - очите три съединяваш - четири дори очи.

Твойте три и окото слънчево прекрасно.

 

Тогава радостта е пълна, когато имаш ти съединение ил обединение такова.

 

Инструмент за връзка със света е погледът.

Гледаш, виждаш, мислиш, действаш -.

Да гледа човек това е равно на - въздух той да диша.

"Въздух" такъв, за погледа светлината е - и гледката, картината която вижда .

Светлината - слънчева, лунна, и умствена - е на погледа хлеб. 

 

Човекът мислещ - виждащ е.

Човекът виждащ - мислещ, ведащ е.

В степен някаква това така е.

Това е светлината вътрешна човешка.

Няма нищо по-красиво от това, да гледа човек и да вижда!

 

Чрез погледа съединяват се-обединяват двата свята.

Чрез виждането - тук гледаш, за там виждаш как стоят нещата.

На гледането-виждане да се вярва трябва.

Гледката тази за размишление е повод.

Гледай, уважавай, не-, ил - просто намерѝ на интереса точката!

 

Действай, действай без съмнение.

Прославяй, с дела утвърждавай-втвърдявай на мисълта точките достойни!

И на природата пътеките прекрасни без колебание ти чисти.

От тревога, от мрачност и неясност ти не бягай.

Гледай, мисли, и бурени скуби!

 

На боговете слава, и прослава!

Те погледа, ума сегашен в природата адекватен, актуален и реален правят.

Погледът уважение получава - когато смел духа е, и волята от дела не бои се!

Слава на погледа този - който нови и нови дела и пътеки естествено поражда!

 

Ура

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...