Погледът

Погледът

Погледът е виждане сегашно.

Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.

(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.

Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)

Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път.

По него да се тръгне трябва.

Не вярвай толкоз много на плана на ума предишен.

Слънцето, луната ил, нов за тебе път чертаят.

По него ти тръгни.

Отстрани на пътя този, планът предишен оставѝ.

Погледът когато ум ти стане, когато на него да вярваш започнеш - очите три съединяваш - четири дори очи.

Твойте три и окото слънчево прекрасно.

Тогава радостта е пълна, когато имаш ти съединение ил обединение такова.

Инструмент за връзка със света е погледът.

Гледаш, виждаш, мислиш, действаш -.

Да гледа човек това е равно на - въздух той да диша.

"Въздух" такъв, за погледа светлината е - и гледката, картината която вижда .

Светлината - слънчева, лунна, и умствена - е на погледа хлеб. 

Човекът мислещ - виждащ е.

Човекът виждащ - мислещ, ведащ е.

В степен някаква това така е.

Това е светлината вътрешна човешка.

Няма нищо по-красиво от това, да гледа човек и да вижда!

Чрез погледа съединяват се-обединяват двата свята.

Чрез виждането - тук гледаш, за там виждаш как стоят нещата.

На гледането-виждане да се вярва трябва.

Гледката тази за размишление е повод.

Гледай, уважавай, не-, ил - просто намерѝ на интереса точката!

Действай, действай без съмнение.

Прославяй, с дела утвърждавай-втвърдявай на мисълта точките достойни!

И на природата пътеките прекрасни без колебание ти чисти.

От тревога, от мрачност и неясност ти не бягай.

Гледай, мисли, и бурени скуби!

На боговете слава, и прослава!

Те погледа, ума сегашен в природата адекватен, актуален и реален правят.

Погледът уважение получава - когато смел духа е, и волята от дела не бои се!

Слава на погледа този - който нови и нови дела и пътеки естествено поражда!

Ура

Лесничея