Погледът ти е милувка

В чиито дълбини не мога
и не искам да се спусна
Усещам как с очи ме галиш
Нежно и проникновено

Погледът ти е милувка

Но не мога й позволя -
на твоето докосване
магията да ме застигне

Щом в очите ти потъна,
останалото избледнява
В мига потапям се,
там оставам сякаш вечно

Тревоги, страх,
задачи и прегради -
крепостни стени от предпазливост
Всички те изчезват без следа
Сякаш никога не ги е имало

Споделеното вълшебство сега
оставя след себе си празнина,
която копнее да бъде запълнена
от пръстите ти, преплетени със моите
от устните ми, потапящи се в твоите

Но теб те няма
тук, сега при мен

Не бива да залъгвам своето сърце
Не бива да посявам аз копнеж
за една невъзможна милувка
Защото празнината тупти
и чака да бъде запълнена.
Не я докосвам, защото боли
В синевата на очите ти не се потапям,
защото сама не ще мога да изплувам