Погледът ти е милувка
Погледът ти е милувка
В чиито дълбини не мога
и не искам да се спусна
Усещам как с очи ме галиш
Нежно и проникновено
Погледът ти е милувка
Но не мога й позволя -
на твоето докосване
магията да ме застигне
Щом в очите ти потъна,
останалото избледнява
В мига потапям се,
там оставам сякаш вечно
Тревоги, страх,
задачи и прегради -
крепостни стени от предпазливост
Всички те изчезват без следа
Сякаш никога не ги е имало
Споделеното вълшебство сега
оставя след себе си празнина,
която копнее да бъде запълнена
от пръстите ти, преплетени със моите
от устните ми, потапящи се в твоите
Но теб те няма
тук, сега при мен
Не бива да залъгвам своето сърце
Не бива да посявам аз копнеж
за една невъзможна милувка
Защото празнината тупти
и чака да бъде запълнена.
Не я докосвам, защото боли
В синевата на очите ти не се потапям,
защото сама не ще мога да изплувам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дара Ян Всички права запазени