20 ago 2020, 8:19

Поглеждам се... и после отминавам 

  Poesía » Filosófica
753 4 10
Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни,
Чакам ги пред стенно огледало...
Кръстя се с ръцете мои грешни,
но святост не живее в грешно тяло!...
Болен съм, а здравето ми пее,
хапчета пък няма за душата.
Грешен съм, а тъй ми се живее,
като ангел горе в небесата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??