mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
Aug 20, 2020, 8:19 AM

Поглеждам се... и после отминавам

898 4 10

 

Влачат се, като вериги по плътта ми 

миговете на живота пропиляни, 

жадно се опиват от кръвта ми, 

белези оставят... няма рани... 

 

Търся истини, но със въпроси смешни, 

Чакам ги пред стенно огледало... 

Кръстя се с ръцете мои грешни, 

но святост не живее в грешно тяло!...

 

Болен съм, а здравето ми пее, 

хапчета пък няма за душата. 

Грешен съм, а тъй ми се живее, 

като ангел горе в небесата. 

 

Може би изгубил съм се там, 

във мястото, което най-познавам?

На себе си ръка как да подам?

Поглеждам се... и после отминавам...

 

      *****

 

Веригите да бяха от метал 

бих търсил начин да ги счупя, 

но те са мойта същност... само кал... 

И аз към вечното със тях... все търся пътя... 

 

25.07.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0