mislitel (Георги Каменов)
1151 11135
20.08.2020 г., 8:19 ч.

Поглеждам се... и после отминавам 

  Поезия » Философска
721 4 10

 

Влачат се, като вериги по плътта ми 

миговете на живота пропиляни, 

жадно се опиват от кръвта ми, 

белези оставят... няма рани... 

 

Търся истини, но със въпроси смешни, 

Чакам ги пред стенно огледало... 

Кръстя се с ръцете мои грешни, 

но святост не живее в грешно тяло!...

 

Болен съм, а здравето ми пее, 

хапчета пък няма за душата. 

Грешен съм, а тъй ми се живее, 

като ангел горе в небесата. 

 

Може би изгубил съм се там, 

във мястото, което най-познавам?

На себе си ръка как да подам?

Поглеждам се... и после отминавам...

 

      *****

 

Веригите да бяха от метал 

бих търсил начин да ги счупя, 

но те са мойта същност... само кал... 

И аз към вечното със тях... все търся пътя... 

 

25.07.2019.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за комплимента, Ничка.
  • Чудесен стих Гош!
    Прочетох си го с удоволствие!
    🍀🍀🍀
  • Благодаря, Стойчо, да, има ги и тези моменти.
  • Да,понякога ни се иска да избягаме от себе си, от битовизма на капризите и монотонността; и имаме желание за себеотричане...
  • Благодаря за стойностното включване, Дани 🌹❤️🌹
  • "Грешен съм, а тъй ми се живее,
    като ангел горе в небесата"...
    Казвала съм ти го и друг път - "Реалът" е божествена дума. И разковничето за САМООБИЧАНЕ!
  • Благодаря, адаш, Иржи.
  • Звучи самокритично...Хем осъждаш себе си, колко си грешен, хем пожелаваш да живееш като ангел във небето!....Важното е, че все търсиш пътя!..На човек винаги му се живее...Много ми хареса, Георги!
  • Образно!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мариана.
Предложения
: ??:??