Поглеждам се... и после отминавам
Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни,
Чакам ги пред стенно огледало...
Кръстя се с ръцете мои грешни,
но святост не живее в грешно тяло!...
Болен съм, а здравето ми пее,
хапчета пък няма за душата.
Грешен съм, а тъй ми се живее,
като ангел горе в небесата.
Може би изгубил съм се там,
във мястото, което най-познавам?
На себе си ръка как да подам?
Поглеждам се... и после отминавам...
*****
Веригите да бяха от метал
бих търсил начин да ги счупя,
но те са мойта същност... само кал...
И аз към вечното със тях... все търся пътя...
25.07.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
