Време е сърцето да заспива,
влакът днес не стига до целта.
Коловозът от инерция прелива,
а спирачките загубих във нощта.
Отново съм на старта към падежа,
(този път - създаден е от мен.)
Нали родих се в лепкавата мрежа,
на черния, така изискващ, ден...
Удавих се в едната си сълза,
(забранено е да плачеш пред завоя).
Потопих се сляпо в нечия мечта,
но лъгах се - защото беше твоя... ...