7 апр. 2008 г., 01:48

Погребан стих 

  Поэзия » Философская
5.0 / 14
895 0 18
Време е сърцето да заспива,
влакът днес не стига до целта.
Коловозът от инерция прелива,
а спирачките загубих във нощта.
Отново съм на старта към падежа,
(този път - създаден е от мен.)
Нали родих се в лепкавата мрежа,
на черния, така изискващ, ден...
Удавих се в едната си сълза,
(забранено е да плачеш пред завоя).
Потопих се сляпо в нечия мечта,
но лъгах се - защото беше твоя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »