Apr 7, 2008, 1:48 AM

Погребан стих

1.1K 0 18

Погребан стих

Време е сърцето да заспива,

влакът днес не стига до целта.

Коловозът от инерция прелива,

а спирачките загубих във нощта.

 

Отново съм на старта към падежа,

(този път - създаден е от мен.)

Нали родих се в лепкавата мрежа,

на черния, така изискващ, ден...

 

Удавих се в едната си сълза,

(забранено е да плачеш пред завоя).

Потопих се сляпо в нечия мечта,

но лъгах се - защото беше твоя...

 

Не чувствах болка или нищета,

(светът замести ги със страхове.)

В смъртта намерих свойта красота,

а щастието - в чужди грехове...

 

Сега разбирам как да се засмея,

но няма го последният ми вик.

С очи докосвам - с пръсти не умея,

небето вижда се - но синьото - без лик...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...