KLAAS (Валери Янев)
33 128
7.04.2008 г., 1:48 ч.

Погребан стих 

  Поезия » Философска
739 0 18

Погребан стих

Време е сърцето да заспива,

влакът днес не стига до целта.

Коловозът от инерция прелива,

а спирачките загубих във нощта.

 

Отново съм на старта към падежа,

(този път - създаден е от мен.)

Нали родих се в лепкавата мрежа,

на черния, така изискващ, ден...

 

Удавих се в едната си сълза,

(забранено е да плачеш пред завоя).

Потопих се сляпо в нечия мечта,

но лъгах се - защото беше твоя...

 

Не чувствах болка или нищета,

(светът замести ги със страхове.)

В смъртта намерих свойта красота,

а щастието - в чужди грехове...

 

Сега разбирам как да се засмея,

но няма го последният ми вик.

С очи докосвам - с пръсти не умея,

небето вижда се - но синьото - без лик...

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??