Погребан стих
Погребан стихВреме е сърцето да заспива, влакът днес не стига до целта. Коловозът от инерция прелива, а спирачките загубих във нощта.
Отново съм на старта към падежа, (този път - създаден е от мен.) Нали родих се в лепкавата мрежа, на черния, така изискващ, ден...
Удавих се в едната си сълза, (забранено е да плачеш пред завоя). Потопих се сляпо в нечия мечта, но лъгах се - защото беше твоя...
Не чувствах болка или нищета, (светът замести ги със страхове.) В смъртта намерих свойта красота, а щастието - в чужди грехове...
Сега разбирам как да се засмея, но няма го последният ми вик. С очи докосвам - с пръсти не умея, небето вижда се - но синьото - без лик... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
