28 oct 2009, 12:59

Погребение

  Poesía
751 0 2

               ПОГРЕБЕНИЕ

 

Над гроба жена ми ще вие като вълчица,

ще захапе със зъби дървения кръст.

На нея оставям дълговете - върволица,

ще почивам аз, под купчината пръст.

 

Децата ще ме преливат с вино и ракия.

Във пръстта приятел ще остави запален фас.

Ще черпят гробари и разбира се - ония,

които на всяко погребение плачат с глас.

 

Ще изкълват лешоядите всичко, оставено за мен.

Последна ще дойде тази, която ме обичаше до края.

Тя своя черен креп ще носи до последния си ден.

Ще гали кръста.

                              ... В отвъдното още я желая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...