Погребение
ПОГРЕБЕНИЕ
Над гроба жена ми ще вие като вълчица,
ще захапе със зъби дървения кръст.
На нея оставям дълговете - върволица,
ще почивам аз, под купчината пръст.
Децата ще ме преливат с вино и ракия.
Във пръстта приятел ще остави запален фас.
Ще черпят гробари и разбира се - ония,
които на всяко погребение плачат с глас.
Ще изкълват лешоядите всичко, оставено за мен.
Последна ще дойде тази, която ме обичаше до края.
Тя своя черен креп ще носи до последния си ден.
Ще гали кръста.
... В отвъдното още я желая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
