28 окт. 2009 г., 12:59

Погребение

747 0 2

               ПОГРЕБЕНИЕ

 

Над гроба жена ми ще вие като вълчица,

ще захапе със зъби дървения кръст.

На нея оставям дълговете - върволица,

ще почивам аз, под купчината пръст.

 

Децата ще ме преливат с вино и ракия.

Във пръстта приятел ще остави запален фас.

Ще черпят гробари и разбира се - ония,

които на всяко погребение плачат с глас.

 

Ще изкълват лешоядите всичко, оставено за мен.

Последна ще дойде тази, която ме обичаше до края.

Тя своя черен креп ще носи до последния си ден.

Ще гали кръста.

                              ... В отвъдното още я желая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...