28 окт. 2009 г., 12:59

Погребение

746 0 2

               ПОГРЕБЕНИЕ

 

Над гроба жена ми ще вие като вълчица,

ще захапе със зъби дървения кръст.

На нея оставям дълговете - върволица,

ще почивам аз, под купчината пръст.

 

Децата ще ме преливат с вино и ракия.

Във пръстта приятел ще остави запален фас.

Ще черпят гробари и разбира се - ония,

които на всяко погребение плачат с глас.

 

Ще изкълват лешоядите всичко, оставено за мен.

Последна ще дойде тази, която ме обичаше до края.

Тя своя черен креп ще носи до последния си ден.

Ще гали кръста.

                              ... В отвъдното още я желая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...