27 abr 2012, 14:48

Погребението на една любов 

  Poesía » De amor
633 0 0
Тази нощ  погребат любовта ни,
която издъхна под горещи рани,
отворени от твоите лъжи,
изречени без жал във моите очи!
 
Оплаквам я и капят ми сълзите
върху ковчега, скован от мечтите ми разбити...
Крещя, плача, викам и се моля - 
ковчега не искам завинаги да затворя.
 
Тази вечер тръгваш си от мене,
оставяш ме във мрака със душа сломена.
Погубени са безвъзвратно мечтите,
удавени жестоко от сълзите...
 
Сърцето ми, горкото, и то с мене плаче,
а думите ти, като яростни палачи,
преследват ме и бавно ме убиват,
в съзнанието ми всичко те без жал разбиват. 

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??