27 апр. 2012 г., 14:48

Погребението на една любов

835 0 0
Тази нощ  погребат любовта ни, която издъхна под горещи рани, отворени от твоите лъжи, изречени без жал във моите очи!   Оплаквам я и капят ми сълзите върху ковчега, скован от мечтите ми разбити... Крещя, плача, викам и се моля -  ковчега не искам завинаги да затворя.   Тази вечер тръгваш си от мене, оставяш ме във мрака със душа сломена. Погубени са безвъзвратно мечтите, удавени жестоко от сълзите...   Сърцето ми, горкото, и то с мене плаче, а думите ти, като яростни палачи, преследват ме и бавно ме убиват, в съзнанието ми всичко те без жал разбиват. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...