Погребението на една любов

Тази нощ  погребат любовта ни, която издъхна под горещи рани, отворени от твоите лъжи, изречени без жал във моите очи!   Оплаквам я и капят ми сълзите върху ковчега, скован от мечтите ми разбити... Крещя, плача, викам и се моля -  ковчега не искам завинаги да затворя.   Тази вечер тръгваш си от мене, оставяш ме във мрака със душа сломена. Погубени са безвъзвратно мечтите, удавени жестоко от сълзите...   Сърцето ми, горкото, и то с мене плаче, а думите ти, като яростни палачи, преследват ме и бавно ме убиват, в съзнанието ми всичко те без жал разбиват.