Погребението на една любов
830
0
0
Тази нощ погребат любовта ни,
която издъхна под горещи рани,
отворени от твоите лъжи,
изречени без жал във моите очи!
Оплаквам я и капят ми сълзите
върху ковчега, скован от мечтите ми разбити...
Крещя, плача, викам и се моля -
ковчега не искам завинаги да затворя.
Тази вечер тръгваш си от мене,
оставяш ме във мрака със душа сломена.
Погубени са безвъзвратно мечтите,
удавени жестоко от сълзите...
Сърцето ми, горкото, и то с мене плаче,
а думите ти, като яростни палачи,
преследват ме и бавно ме убиват,
в съзнанието ми всичко те без жал разбиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
