22 mar 2017, 8:58

Погром

  Poesía » Otra
3.3K 13 20

Промъкнах се като крадец

в душата ти,

разбих ключалките със взлом,

откраднах шифъра,

разкрих Съдбата ти,

проклинам се, извърших ти погром.

 

Претърсих всяко кътче

и търсих Любовта,

лутах се и във лабиринти,

сложен бе във теб Света,

не я намерих,

но срещнах се с Омразата,

тя съскаше

и сееше Заразата.

 

Търсих Светлина,

а беше Мрак

уплаших се, избягах,

бях сломен,

трябваше Любов да ти оставя

като знак,

сега съм и престъпник, и сломен.

 

Март, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!
  • Харесах! Така постъпва влюбеният мъж...и ако не разбран погром, разруха.Интересно изложение на действията, мисълта ./ Няма Я .. да настъпваш като охлов/
  • Тоя стих съм пропуснала....но му се насладих,защото разбрах,че имаш типичната мъжка черта-да влизаш с взлом в сърцата на любимата,макар,че това носи и риска-да не намериш любовта,която търсиш,но може и да имаш късмет...
  • Докосващо, браво!
  • Виж ти, виж ти какъв си бил...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...