22.03.2017 г., 8:58

Погром

3.2K 13 20

Промъкнах се като крадец

в душата ти,

разбих ключалките със взлом,

откраднах шифъра,

разкрих Съдбата ти,

проклинам се, извърших ти погром.

 

Претърсих всяко кътче

и търсих Любовта,

лутах се и във лабиринти,

сложен бе във теб Света,

не я намерих,

но срещнах се с Омразата,

тя съскаше

и сееше Заразата.

 

Търсих Светлина,

а беше Мрак

уплаших се, избягах,

бях сломен,

трябваше Любов да ти оставя

като знак,

сега съм и престъпник, и сломен.

 

Март, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!
  • Харесах! Така постъпва влюбеният мъж...и ако не разбран погром, разруха.Интересно изложение на действията, мисълта ./ Няма Я .. да настъпваш като охлов/
  • Тоя стих съм пропуснала....но му се насладих,защото разбрах,че имаш типичната мъжка черта-да влизаш с взлом в сърцата на любимата,макар,че това носи и риска-да не намериш любовта,която търсиш,но може и да имаш късмет...
  • Докосващо, браво!
  • Виж ти, виж ти какъв си бил...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...