22 мар. 2017 г., 08:58

Погром

3.2K 13 20

Промъкнах се като крадец

в душата ти,

разбих ключалките със взлом,

откраднах шифъра,

разкрих Съдбата ти,

проклинам се, извърших ти погром.

 

Претърсих всяко кътче

и търсих Любовта,

лутах се и във лабиринти,

сложен бе във теб Света,

не я намерих,

но срещнах се с Омразата,

тя съскаше

и сееше Заразата.

 

Търсих Светлина,

а беше Мрак

уплаших се, избягах,

бях сломен,

трябваше Любов да ти оставя

като знак,

сега съм и престъпник, и сломен.

 

Март, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е!
  • Харесах! Така постъпва влюбеният мъж...и ако не разбран погром, разруха.Интересно изложение на действията, мисълта ./ Няма Я .. да настъпваш като охлов/
  • Тоя стих съм пропуснала....но му се насладих,защото разбрах,че имаш типичната мъжка черта-да влизаш с взлом в сърцата на любимата,макар,че това носи и риска-да не намериш любовта,която търсиш,но може и да имаш късмет...
  • Докосващо, браво!
  • Виж ти, виж ти какъв си бил...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...