19 nov 2005, 15:10

Погубена от любовта

  Poesía
1.4K 0 0

Погубена от любовта

За мене ти си звън,
вълшебен във нощта.
За мене ти си гръм,
поразяващ моята душа.

Твоят смях и ласки
карат ме в небето да летя,
твоята обич във краски
лъжовни, украсена е сега.

Ти си моят стимул
да творя и да обичам,
но ти си ме обрекъл
вечно да тъжа и страдам.

Дали обичаш ме искрено,
или съм просто прищявка
и затова към мен студено
се отнасяш като с всяка?!

Аз сляпа съм сега
за твоята грубост и лъжа
и погубена от любовта
чакам те с гореща молба!:

Не съм била твоя вещ,
нито някога ще бъда,
твоят лик е тъй зловещ,
дотука бяхме, Стига!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...