Погубена от любовта
1.4K
0
0
Погубена от любовта
За мене ти си звън,
вълшебен във нощта.
За мене ти си гръм,
поразяващ моята душа.
Твоят смях и ласки
карат ме в небето да летя,
твоята обич във краски
лъжовни, украсена е сега.
Ти си моят стимул
да творя и да обичам,
но ти си ме обрекъл
вечно да тъжа и страдам.
Дали обичаш ме искрено,
или съм просто прищявка
и затова към мен студено
се отнасяш като с всяка?!
Аз сляпа съм сега
за твоята грубост и лъжа
и погубена от любовта
чакам те с гореща молба!:
Не съм била твоя вещ,
нито някога ще бъда,
твоят лик е тъй зловещ,
дотука бяхме, Стига!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Томицина Всички права запазени
