19 нояб. 2005 г., 15:10

Погубена от любовта

1.4K 0 0

Погубена от любовта

За мене ти си звън,
вълшебен във нощта.
За мене ти си гръм,
поразяващ моята душа.

Твоят смях и ласки
карат ме в небето да летя,
твоята обич във краски
лъжовни, украсена е сега.

Ти си моят стимул
да творя и да обичам,
но ти си ме обрекъл
вечно да тъжа и страдам.

Дали обичаш ме искрено,
или съм просто прищявка
и затова към мен студено
се отнасяш като с всяка?!

Аз сляпа съм сега
за твоята грубост и лъжа
и погубена от любовта
чакам те с гореща молба!:

Не съм била твоя вещ,
нито някога ще бъда,
твоят лик е тъй зловещ,
дотука бяхме, Стига!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Томицина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...