30 nov 2004, 14:18

Погубена вяра

  Poesía
1.1K 0 0

Вярвах в любовта, в която нямаше сълзи.
Вярвах в живота, в който нямаше лъжи.
Вярвах - но вярата изгубих
щом разбрах, че всичко е измама.
Частица от себе си погубих
и потънах в една дълбока мрачна яма.
Живота в нея е безцветен
изглежда някак си далечен
и ти на него си обречен
като в една тъжна песен.
Но всичко свърши отдавна
и в миналото остава само спомена,
когато бях тъй желана,
а всъщност съм живяла в измама.
И ето чак сега разбирам,
че всъщност обич няма
и на самотата аз се вричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...