30 nov 2004, 14:18

Погубена вяра

  Poesía
1.1K 0 0

Вярвах в любовта, в която нямаше сълзи.
Вярвах в живота, в който нямаше лъжи.
Вярвах - но вярата изгубих
щом разбрах, че всичко е измама.
Частица от себе си погубих
и потънах в една дълбока мрачна яма.
Живота в нея е безцветен
изглежда някак си далечен
и ти на него си обречен
като в една тъжна песен.
Но всичко свърши отдавна
и в миналото остава само спомена,
когато бях тъй желана,
а всъщност съм живяла в измама.
И ето чак сега разбирам,
че всъщност обич няма
и на самотата аз се вричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...