30.11.2004 г., 14:18

Погубена вяра

1.1K 0 0

Вярвах в любовта, в която нямаше сълзи.
Вярвах в живота, в който нямаше лъжи.
Вярвах - но вярата изгубих
щом разбрах, че всичко е измама.
Частица от себе си погубих
и потънах в една дълбока мрачна яма.
Живота в нея е безцветен
изглежда някак си далечен
и ти на него си обречен
като в една тъжна песен.
Но всичко свърши отдавна
и в миналото остава само спомена,
когато бях тъй желана,
а всъщност съм живяла в измама.
И ето чак сега разбирам,
че всъщност обич няма
и на самотата аз се вричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...