30.11.2004 г., 14:18

Погубена вяра

1.1K 0 0

Вярвах в любовта, в която нямаше сълзи.
Вярвах в живота, в който нямаше лъжи.
Вярвах - но вярата изгубих
щом разбрах, че всичко е измама.
Частица от себе си погубих
и потънах в една дълбока мрачна яма.
Живота в нея е безцветен
изглежда някак си далечен
и ти на него си обречен
като в една тъжна песен.
Но всичко свърши отдавна
и в миналото остава само спомена,
когато бях тъй желана,
а всъщност съм живяла в измама.
И ето чак сега разбирам,
че всъщност обич няма
и на самотата аз се вричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...