Погубена вяра

Вярвах в любовта, в която нямаше сълзи.
Вярвах в живота, в който нямаше лъжи.
Вярвах - но вярата изгубих
щом разбрах, че всичко е измама.
Частица от себе си погубих
и потънах в една дълбока мрачна яма.
Живота в нея е безцветен
изглежда някак си далечен
и ти на него си обречен
като в една тъжна песен.
Но всичко свърши отдавна
и в миналото остава само спомена,
когато бях тъй желана,
а всъщност съм живяла в измама.
И ето чак сега разбирам,
че всъщност обич няма
и на самотата аз се вричам.