Mimi1001 (Мими)
101 720
25 abr 2007, 22:54

Погубване 

  Poesía
549 0 5
 

Погубване


Колко пъти на тебе аз разчитах

и не веднъж и теб и себе си аз питах

дали не е напразна  всеотдайността,

дали не се опита да погубиш моята душа?


Твоят глас премина в мълчание злокобно,

моята душа за теб бе нещо тъй условно,

но възползва ли се ти от нея или и се подигра,

в робиня ти превърна тази ангелска душа.


Сега не мога аз да вярвам дори на свойта доброта,

промених се аз незнайно, осъзнах и собствената си съдба.

И вървя сега по пътя си, но вече с дяволска душа,

ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба.


1998 година

© Мими Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че ми отделихте от времето си!
  • Нараненият човек мисли така! А хората,които среща по пътя си нямат вина за това.За съжаление често срещано явление!
  • Откровение, споделяне, отминали отдавна мисли и чувства.
    Радвам се, че не си постъпила като лирическата и не следваш:
    "ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба".

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти за откровеността Сорбус . Лек ден!
  • О, Мими, ти прости ми...
    Не ми харесва нито като стих, нито като житейска позиция. Личи си, че е от 1998 година. Може би не трябваше да го пускаш?
Propuestas
: ??:??