Apr 25, 2007, 10:54 PM

Погубване

  Poetry
701 0 5
 

Погубване


Колко пъти на тебе аз разчитах

и не веднъж и теб и себе си аз питах

дали не е напразна  всеотдайността,

дали не се опита да погубиш моята душа?


Твоят глас премина в мълчание злокобно,

моята душа за теб бе нещо тъй условно,

но възползва ли се ти от нея или и се подигра,

в робиня ти превърна тази ангелска душа.


Сега не мога аз да вярвам дори на свойта доброта,

промених се аз незнайно, осъзнах и собствената си съдба.

И вървя сега по пътя си, но вече с дяволска душа,

ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба.


1998 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че ми отделихте от времето си!
  • Нараненият човек мисли така! А хората,които среща по пътя си нямат вина за това.За съжаление често срещано явление!
  • Откровение, споделяне, отминали отдавна мисли и чувства.
    Радвам се, че не си постъпила като лирическата и не следваш:
    "ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба".

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти за откровеността Сорбус . Лек ден!
  • О, Мими, ти прости ми...
    Не ми харесва нито като стих, нито като житейска позиция. Личи си, че е от 1998 година. Може би не трябваше да го пускаш?

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....