25.04.2007 г., 22:54

Погубване

696 0 5
 

Погубване


Колко пъти на тебе аз разчитах

и не веднъж и теб и себе си аз питах

дали не е напразна  всеотдайността,

дали не се опита да погубиш моята душа?


Твоят глас премина в мълчание злокобно,

моята душа за теб бе нещо тъй условно,

но възползва ли се ти от нея или и се подигра,

в робиня ти превърна тази ангелска душа.


Сега не мога аз да вярвам дори на свойта доброта,

промених се аз незнайно, осъзнах и собствената си съдба.

И вървя сега по пътя си, но вече с дяволска душа,

ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба.


1998 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ми отделихте от времето си!
  • Нараненият човек мисли така! А хората,които среща по пътя си нямат вина за това.За съжаление често срещано явление!
  • Откровение, споделяне, отминали отдавна мисли и чувства.
    Радвам се, че не си постъпила като лирическата и не следваш:
    "ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба".

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти за откровеността Сорбус . Лек ден!
  • О, Мими, ти прости ми...
    Не ми харесва нито като стих, нито като житейска позиция. Личи си, че е от 1998 година. Може би не трябваше да го пускаш?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...