25.04.2007 г., 22:54

Погубване

702 0 5
 

Погубване


Колко пъти на тебе аз разчитах

и не веднъж и теб и себе си аз питах

дали не е напразна  всеотдайността,

дали не се опита да погубиш моята душа?


Твоят глас премина в мълчание злокобно,

моята душа за теб бе нещо тъй условно,

но възползва ли се ти от нея или и се подигра,

в робиня ти превърна тази ангелска душа.


Сега не мога аз да вярвам дори на свойта доброта,

промених се аз незнайно, осъзнах и собствената си съдба.

И вървя сега по пътя си, но вече с дяволска душа,

ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба.


1998 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ми отделихте от времето си!
  • Нараненият човек мисли така! А хората,които среща по пътя си нямат вина за това.За съжаление често срещано явление!
  • Откровение, споделяне, отминали отдавна мисли и чувства.
    Радвам се, че не си постъпила като лирическата и не следваш:
    "ще си утолявам мъката, погубвайки съдба след съдба".

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти за откровеността Сорбус . Лек ден!
  • О, Мими, ти прости ми...
    Не ми харесва нито като стих, нито като житейска позиция. Личи си, че е от 1998 година. Може би не трябваше да го пускаш?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....