Погубване

1 dic 2012, 10:35

Poesía » De amor

734 0 3

Погубване

Аз искам да бъда до теб!

Забравена даже да гния

в камък, отровно хладен,

ще усещам пагубна магия.

Очите ти топло говорят

на нов, непознат ми език.

Ласкаят, привличат, а сетне

се сблъсквам с неразрушим щит.

Пусни ме до себе си, няма

да нараня толкоз красива душа.

Не в своята, искам да те науча

да вярваш в нашата съдба.

Желая, когато ме погледнеш,

да виждаш не две зелени очи,

а чувствата, вилнеещи отвътре,

и как любовта ми гори.

Нека бъда до теб...

Забравена не ще да гния,

ако в камъка, отровно студен,

усещам твоята магия.

Написано на 17.XI.2012г.,

dark_winged

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kikimaci (bojkov)

2014-01-07T00:41:37+02:00

Тъмни и плашливи думи. Недей така!
fragrance (Натали Велева)

2013-01-13T12:23:38+02:00

много ми харесва...Браво!Много е добро!
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

2012-12-01T11:46:12+02:00

Не допускай да "Гниеш в отровно хладен камък".Каквато и магия да крият "зелените му очи".Имаш време да намериш истинска "мека перушинена душичка".Защото има камъни които никога не омекват.Много хубаво стихотворение.