1 dic 2012, 10:35

Погубване

1.2K 0 3

 

Погубване

 

Аз искам да бъда до теб!

Забравена даже да гния

в камък, отровно хладен,

ще усещам пагубна магия.

 

Очите ти топло говорят

на нов, непознат ми език.

Ласкаят, привличат, а сетне

се сблъсквам с неразрушим щит.

 

Пусни ме до себе си, няма

да нараня толкоз красива душа.

Не в своята, искам да те науча

да вярваш в нашата съдба.

 

Желая, когато ме погледнеш,

да виждаш не две зелени очи,

а чувствата, вилнеещи отвътре,

и как любовта ми гори.

 

Нека бъда до теб...

Забравена не ще да гния,

ако в камъка, отровно студен,

усещам твоята магия.

 

 

Написано на 17.XI.2012г.,

dark_winged



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъмни и плашливи думи. Недей така!
  • много ми харесва...Браво!Много е добро!
  • Не допускай да "Гниеш в отровно хладен камък".Каквато и магия да крият "зелените му очи".Имаш време да намериш истинска "мека перушинена душичка".Защото има камъни които никога не омекват.Много хубаво стихотворение.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...