Погубване
Погубване
Аз искам да бъда до теб!
Забравена даже да гния
в камък, отровно хладен,
ще усещам пагубна магия.
Очите ти топло говорят
на нов, непознат ми език.
Ласкаят, привличат, а сетне
се сблъсквам с неразрушим щит.
Пусни ме до себе си, няма
да нараня толкоз красива душа.
Не в своята, искам да те науча
да вярваш в нашата съдба.
Желая, когато ме погледнеш,
да виждаш не две зелени очи,
а чувствата, вилнеещи отвътре,
и как любовта ми гори.
Нека бъда до теб...
Забравена не ще да гния,
ако в камъка, отровно студен,
усещам твоята магия.
Написано на 17.XI.2012г.,
dark_winged
© Мирела Шопова All rights reserved.
