Погълнат съм от тишина,
упойваща душата моя!
Прелива болка в тъжина
и спомени се бледи…роят!
Погълнат съм от тъжен стих,
в нощта останал недописан,
аз него препрочитал...бих,
във лириката му залисан!
Погълнат съм от страшен сън,
във който никаква те няма,
а бурята среднощна, вън,
в сърцето ми дълбае…яма…
Погълнат съм в безумен свят:
гротескно-лъскав и себичен,
доброто там е вехнещ цвят,
човъкът…тъй егоцентричен!
Погълнат съм от пустота,
та устните ми...онемели,
изтръпват в мойта самота,
да дирят прошка…
не посмели!
26.10.2017 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados