4 oct 2006, 0:58

Похабен Лист

  Poesía
1.1K 0 4

Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.


Да, помня светлото ни време
и помня веселите смехове,
някъде дълбоко в мене,
когато имах аз сърце.


Минало завършено е тази драма,
повехнали са свежите цветя,
на които радвахме се само двама,
улисани във детската игра.


Не ме търси! За теб съм твоя още.
В кутията със спомени ме затвори
и ако пак заплачеш нощем,
листа във огъня хвърли.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След всеки край е трудно,но потърси новото начало и всичко отново ще се подреди...
  • Много хубав стих,но и тъжен...Тежко е да загубиш приятел"Последен спомен тук ще ти напиша,
    върху купчина измачкани листа:
    приятелството ни във нея вече диша,
    затворено в мастилена следа."Само от тези твои думи се разбира че съжаляваш,но няма връщане назад"Не ме търси! За теб съм твоя още.",а примирението ти,че вече ще е все така буди у мен възхищание към теб!Поздрав!



  • Много хубав стих наистина!
    Поздравления Рокси!
  • Много хубав стих!
    Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...