Похабен Лист
Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време
и помня веселите смехове,
някъде дълбоко в мене,
когато имах аз сърце.
Минало завършено е тази драма,
повехнали са свежите цветя,
на които радвахме се само двама,
улисани във детската игра.
Не ме търси! За теб съм твоя още.
В кутията със спомени ме затвори
и ако пак заплачеш нощем,
листа във огъня хвърли.
© Роксана Медичи All rights reserved.
