Похищението на Европа...
(драма в две части)
1.1 Част първа: В митологично Време
Европа се зовяла дъщерята
на Агенор ( той цар бил на Сидон),
на древната Финикия в земята
била щастлива в бащиният дом...
Красива тя била... Като богиня...
И със неземна, дивна красота,
но не единствено с листо смокиня
се криела свенливо от света...
Обличала и пурпурни одежди,
в косата си заплитала цветя,
и всеки мъж я гледал със надежда
да сподели със нея любовта...
Покривала се и с листа от рози,
когато гола с морските вълни
и със делфините в изящни пози
безгрижно си играла в тия дни...
... Било: прекрасен ден... Като знамение...
С приятелки разхождала се тя,
а младостта в телата им с томление
нашепвала загадки към плътта...
Цъфтели на крайбрежната поляна,
полюшвани от палавия бриз,
дърветата в божествена премяна
и тръпнели със всеки свеж филиз.
Тревата изумрудено зелена-
цветята със разкошен аромат,
от тяхната магия упоена
докосвала Европа всеки цвят...
От толкоз много красота захласнати
девойките лудували в екстаз
и тръпнели телата им, прекрасните,
навярно от напиращата страст.
И гонели се щуро по поляната,
търкаляли се в свежата трева,
понеже ги възбуждала промяната
от пролетта и в техните тела...
... Тъй в песни и игри денят забавен
навалял по небесният си друм,
а по гърба на хоризонта ален
там топла вечер слизала без шум...
И в този миг към залеза загледан
красивата Европа Зевс видял
и Гръмовержецът от страст обсебен
се влюбил в нея, и я пожелал...
Превърнал се на бик с рога от злато,
на челото със сребърна звезда
и светели като луни рогата му
над пурпурната порта на нощта...
Със леки стъпки доближил до нея,
Европа го погалила със страх-
дъхът му, сам с амброзия повеял
и златен от съзвездията прах,
а въздухът ухаел непонятно
със аромата на тетстостерон
и будел в женските тела внезапно
желания за: мъж, деца и дом...
О тъй красив бил този бик тогава,
със толкова в очите му любов,
той толкова вълшебства обещавал
и всички да изпълни бил готов!...
И без да мисли младото момиче
възседнало го, сякаш че е кон-
бикът тогава бързо се затичал
към близкият в морето вълнолом.
С товара си се хвърлил по вълните,
като делфин заплувал вдъхновен,
а Посейдон показвал му следите
към острова където бил роден.*
Щом стигнали, отново се превърнал
в прекрасен Бог, тъй много плът създал,
девойката със мъжка страст прегърнал
и младата Европа обладал...
... И три деца от него тя родила
отдала му се с цялата си страст,
и с обич по човешки го дарила,
и любели се дълго, до несвяст...
... Но скоро му омръзнала, защото
той в любовта си бил непредвидим
и друг на боговете бил живота...
... И върнал се при Хера на Олимп...
Земята да насели за години
желаел той, като божествен дар
и тъй оплождал смъртни и богини,
и плът създавал с мъжкият си чар...
... А векове след него, необмислено
друг Бог във целодмъдрие реши
човек да създаде от кал единствено,
преди да осъзнае че греши,
но смъртните и днес се размножават
по начин който Зевс им завеща:
те любят се и нов Живот създават-
тъй всеки има майка и баща...
2.2.Част втора: В сегашно време...
... Предвождани от нагли трафиканти
нахлуват във Европа бегълци,
и пъплят нелегални емигранти
подобно марокански скакалци...
От тежестта им милата се гъне,
(бог знае до кога ще издържи!),
а те пълзят наяве и насъне
и напливът им вече й тежи.
До църквите израстват минарета,
камбанен звън омесва се с молли,
а всеки ден от южните морета
нахлуват стръвно гладните тълпи...
Разпъват шатри роми катунари
край кулата на Айфел във Париж
и малки циганета-голишари
там щъкат и въртят алъш-вериш...
От вярата й за да я откажат
ще почнат те системен произвол
и „Тайната вечеря” ще замажат,
защото има чаши с алкохол,
а всеки правоверен е обязан
да счупи даже членът на Давид,
защото е неверник необрязан-
освен това евреин е по вид!...
Ще слагат бомби и коли ще палят,
(желаещи живот в безкраен пир),
разбили магазините ще грабят...
Какво от туй!... Нали е келепир!...
... Но „старата” Европа се събужда
от своето нелепо дередже
и ето, тя отново има нужда
да дойдат тук Великите мъже...
И все по-гъста става тъмнината,
но старият безбожник Галилей
уверено ще завърти Земята
и над Европа слънце ще огрей...
И Микеланджело и Леонардо
отново и със четка, и с длето
ще претворят красивото и важно,
и с вековете ще пребъде то...
А трябват ли войници за борбата:
Кутузов ще прегърне Бонапарт
и заедно, загърбили враждата,
ще тръгнат във една свещена рат!...
Ще дойдат рицарите тамплиери
калени във свирепи боеве,
на Вярата достойни кавалери,
с Великият Магистър дьо Моле...**
... Ще бъде със войските и Бетовен,
надул тръба пред походния строй-
повел ги във последният, съдбовен
в историята на Европа бой!...
Коста Качев
15.03.2014.
* остров Крит
** Жак дьо Моле- последният Велик Магистър на тамплиерите, изгорен на клада по заповед на крал
Филип IV Хубави през 1314 година.
© Коста Качев Todos los derechos reservados