Похищението на Европа...

       (драма в две части)

1.1 Част първа: В митологично Време

Европа се зовяла дъщерята

на Агенор ( той цар бил на Сидон),

на древната Финикия в земята

била щастлива в бащиният дом...

Красива тя била... Като богиня...

И със неземна, дивна красота,

но не единствено с листо смокиня

се криела свенливо от света...

Обличала и пурпурни одежди,

в косата си заплитала цветя,

и всеки мъж я гледал със надежда

да сподели със нея любовта...

Покривала се и с листа от рози,

когато гола с морските вълни

и със делфините в изящни пози

безгрижно си играла в тия дни...

... Било: прекрасен ден... Като знамение...

С приятелки разхождала се тя,

а младостта в телата им с томление

нашепвала загадки към плътта...

Цъфтели на крайбрежната поляна,

полюшвани от палавия бриз,

дърветата в божествена премяна

и тръпнели със всеки свеж филиз.

Тревата изумрудено зелена-

цветята със разкошен аромат,

от тяхната магия упоена

докосвала Европа всеки цвят...

От толкоз много красота захласнати

девойките лудували в екстаз

и тръпнели телата им, прекрасните,

навярно от напиращата страст.

И гонели се щуро по поляната,

търкаляли се в свежата трева,

понеже ги възбуждала промяната

от пролетта и в техните тела...

... Тъй в песни и игри денят забавен

навалял по небесният си друм,

а по гърба на хоризонта ален

там топла вечер слизала без шум...

И в този миг към залеза загледан

красивата Европа Зевс видял

и Гръмовержецът от страст обсебен

се влюбил в нея, и я пожелал...

Превърнал се на бик с рога от злато,

на челото със сребърна звезда

и светели като луни рогата му

над пурпурната порта на нощта...

Със леки стъпки доближил до нея,

Европа го погалила със страх-

дъхът му, сам с амброзия повеял

и златен от съзвездията прах,

а въздухът ухаел непонятно

със аромата на тетстостерон

и будел в женските тела внезапно

желания за: мъж, деца и дом...

О тъй красив бил този бик тогава,

със толкова в очите му любов,

той толкова вълшебства обещавал

и всички да изпълни бил готов!...

И без да мисли младото момиче

възседнало го, сякаш че е кон-

бикът тогава бързо се затичал

към близкият в морето вълнолом.

С товара си се хвърлил по вълните,

като делфин заплувал вдъхновен,

а Посейдон показвал му следите

към острова където бил роден.*

Щом стигнали, отново се превърнал

в прекрасен Бог, тъй много плът създал,

девойката със мъжка страст прегърнал

и младата Европа обладал...

... И три деца от него тя родила

отдала му се с цялата си страст,

и с обич по човешки го дарила,

и любели се дълго, до несвяст...

... Но скоро му омръзнала, защото

той в любовта си бил непредвидим

и друг на боговете бил живота...

... И върнал се при Хера на Олимп...

Земята да насели за години

желаел той, като божествен дар

и тъй оплождал смъртни и богини,              

и плът създавал с мъжкият си чар...

... А векове след него, необмислено

друг Бог във целодмъдрие реши

човек да създаде от кал единствено,

преди да осъзнае че греши,

но смъртните и днес се размножават

по начин който Зевс им завеща:

те любят се и нов Живот създават-

тъй всеки има майка и баща...

2.2.Част втора: В сегашно време...

... Предвождани от нагли трафиканти

нахлуват във Европа бегълци,

и пъплят нелегални емигранти

подобно марокански скакалци...

От тежестта им милата се гъне,

(бог знае до кога ще издържи!),

а те пълзят наяве и насъне

и напливът им вече й тежи.

До църквите израстват минарета,

камбанен звън омесва се с молли,

а всеки ден от южните морета

нахлуват стръвно гладните тълпи...

Разпъват шатри роми катунари

край кулата на Айфел във Париж

и малки циганета-голишари

там щъкат и въртят алъш-вериш...

От вярата й за да я откажат

ще почнат те системен произвол

и „Тайната вечеря” ще замажат,

защото има чаши с алкохол,

а всеки правоверен е обязан

да счупи даже членът на Давид,

защото е неверник необрязан-

освен това евреин е по вид!...

Ще слагат бомби и коли ще палят,

(желаещи живот в безкраен пир),

разбили магазините ще грабят...

Какво от туй!... Нали е келепир!...

... Но „старата” Европа се събужда

от своето нелепо дередже

и ето, тя отново има нужда

да дойдат тук Великите мъже...

И все по-гъста става тъмнината,

но старият безбожник Галилей

уверено ще завърти Земята

и над Европа слънце ще огрей...

И Микеланджело и Леонардо

отново и със четка, и с длето

ще претворят красивото и важно,

и с вековете ще пребъде то...

А трябват ли войници за борбата:

Кутузов ще прегърне Бонапарт

и заедно, загърбили враждата,

ще тръгнат във една свещена рат!...

Ще дойдат рицарите тамплиери

калени във свирепи боеве,

на Вярата достойни кавалери,

с Великият Магистър дьо Моле...**

... Ще бъде със войските и Бетовен,

надул тръба пред походния строй-

повел ги във последният, съдбовен

в историята на Европа бой!...

Коста Качев

15.03.2014.

*  остров Крит

** Жак дьо Моле- последният Велик Магистър на тамплиерите, изгорен на клада по заповед на крал

Филип IV Хубави през 1314 година.