10 abr 2019, 15:44

Похитен живот

451 0 0

От рано още в малкият ми дом,

крадци ограбиха душата ми със взлом.

Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,

изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.

 

Ограбваха с години чувства  и  надежда,

и пуст остана днес домът ми да изглежда.

Стените голи, таванът черен и надвесен,

седя си в самота и жаля по живот отнесен.

 

Оказа се обаче, че  само мен ограбили са значи,

и в щастие окъпани останалите си живеят.

И мене сочат с пръст и ми се подиграват,

за моя милост вицове обидни все разправят.

 

И вгледах се в лицата им щастливи,

в усмивките им бляскави, красиви.

Огледах се и мигом осъзнах,

крадците мои туй са, аз веднага ги познах.

 

Оставили са мен те в мрак и самота,

за да се мъча тъжен без душа.

Живеят в щастие с ограбеният мой живот,

с душата моя похитена с взлом от чужд имот.

 

Уви, да сторя друго аз не мога,

затуй и моля се горещо днес на Бога.

О Господи душата и живота ми върни,

крадците мои ти сурово накажи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...