Apr 10, 2019, 3:44 PM

Похитен живот 

  Poetry » Phylosophy
340 0 0
От рано още в малкият ми дом,
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда,
и пуст остана днес домът ми да изглежда.
Стените голи, таванът черен и надвесен,
седя си в самота и жаля по живот отнесен.
Оказа се обаче, че само мен ограбили са значи,
и в щастие окъпани останалите си живеят.
И мене сочат с пръст и ми се подиграват,
за моя милост вицове обидни все разправят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??