Похитен живот

От рано още в малкият ми дом,

крадци ограбиха душата ми със взлом.

Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,

изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.

Ограбваха с години чувства  и  надежда,

и пуст остана днес домът ми да изглежда.

Стените голи, таванът черен и надвесен,

седя си в самота и жаля по живот отнесен.

Оказа се обаче, че  само мен ограбили са значи,

и в щастие окъпани останалите си живеят.

И мене сочат с пръст и ми се подиграват,

за моя милост вицове обидни все разправят.

И вгледах се в лицата им щастливи,

в усмивките им бляскави, красиви.

Огледах се и мигом осъзнах,

крадците мои туй са, аз веднага ги познах.

Оставили са мен те в мрак и самота,

за да се мъча тъжен без душа.

Живеят в щастие с ограбеният мой живот,

с душата моя похитена с взлом от чужд имот.

Уви, да сторя друго аз не мога,

затуй и моля се горещо днес на Бога.

О Господи душата и живота ми върни,

крадците мои ти сурово накажи!