Поиска да те нарисувам
ПОИСКА ДА ТЕ НАРИСУВАМ
Започвам от очите ти. Къде са?
Очите ти защо ли не намирам?
Ах, тази бяла, призрачна завеса...
Разпятието древно ли прозира?
Или в олтар за смешни велзевули
се криеш. И какво да нарисувам?
От взиране очите си изгубих.
Опитвам се, но малко се страхувам.
Във щрихи те побрах, във пълнолуние,
море, пътека, сън... А сетне вятър...
И в баграта на моето безумие...
Получи се почти декор в театър.
Но как да нарисувам точно оня стих,
където страшно исках да ме има.
Талант не ми достигна. И не стигна ти...
Не съм художник твой. Нито любима...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados
