Поиска да те нарисувам

Feb 15, 2014, 7:19 PM 2015-10-29T14:17:43+02:00

Poetry

965 0 7

ПОИСКА ДА ТЕ НАРИСУВАМ

Започвам от очите ти. Къде са?
Очите ти защо ли не намирам?
Ах, тази бяла, призрачна завеса...
Разпятието древно ли прозира?

Или в олтар за смешни велзевули
се криеш. И какво да нарисувам?
От взиране очите си изгубих.
Опитвам се, но малко се страхувам.

Във щрихи те побрах, във пълнолуние,
море, пътека, сън... А сетне вятър...
И в баграта на моето безумие...
Получи се почти декор в театър.

Но как да нарисувам точно оня стих,
където страшно исках да ме има.
Талант не ми достигна. И не стигна ти...
Не съм художник твой. Нито любима...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-02-20T15:23:45+02:00

Е, хубавото си е хубаво! Браво!
purko59 (Ангел Веселинов)

2014-02-20T12:51:24+02:00

Горчиво разминаване и болка от несбъднатост.
Силно стихотворение.
Поздрави!
valia1771 (Ивон)

2014-02-18T21:18:53+02:00

Докосващ финал! Хареса ми!
vodoleia (Мария)

2014-02-17T21:43:17+02:00

Харесах...особено финалната строфа!
Поздрави!
Eia (Росица Танчева)

2014-02-16T20:43:28+02:00

"От взиране очите си изгубих."
!!!
Довереница (Дочка Василева)

2014-02-16T12:24:47+02:00

Да...
sisi6571 (Светла Илиева)

2014-02-16T00:38:01+02:00

Алинка!!!!!