ПОИСКА ДА ТЕ НАРИСУВАМ
Започвам от очите ти. Къде са?
Очите ти защо ли не намирам?
Ах, тази бяла, призрачна завеса...
Разпятието древно ли прозира?
Или в олтар за смешни велзевули
се криеш. И какво да нарисувам?
От взиране очите си изгубих.
Опитвам се, но малко се страхувам.
Във щрихи те побрах, във пълнолуние,
море, пътека, сън... А сетне вятър...
И в баграта на моето безумие... ...